Какви са видовете осигуряване на собственик и управител в търговско дружество
В търговските дружества управителите и собствениците могат да се осигуряват по следните начин:
- Трудов договор – управител може да бъде назначен на трудов договор при спазване на изискванията на КТ и на писма от МТСП с изх. № 66-00-30/15.05.2000г. и № 60-03-10.01.2006г. При трудовия договор лицата имат права съгласно КТ и КСО. Работното време е регламентирано, а също така и ползването на отпуск.
Важно е да се знае, че при трудовия договор има йерархична зависимост. Т.е. едно лице не може да бъде и работодател и служител. В този ред на мисли е недопустимо в ЕООД, в което едно лице е собственик и управител осигуряването да е по трудов договор. Трябва да се назначи друг управител или прокурист, за да има възможност за осигуряване по трудов договор.
2. Договор за управление и контрол /ДУК/ – за разлика от трудовия договор договорът за управление и контрол е обект на гражданското право, а не на КТ. ДУК е уреден в ЗЗД и ТЗ. При него липсва работно време, а ползването на платен годишен отпуск и обезщетения става само ако са предвидени такава клауза. ДУК се приравнява на трудовия договор, но само с оглед на осигурителните права.
Сумата на осигурителните вноски по ДУК е същата както и при трудови правоотношения, но с тази разлика, че няма работно време, т.е. не може да бъде ДУК за 2 ч. на ден.
3. Самоосигуряващо се лице – самоосигуряващите се лица са посочени в чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2, т. 4 от КСО. Те могат да бъдат:
- лицата, регистрирани като упражняващи свободни професии и/или занаятчийска дейност;
- лицата, упражняващи трудова дейност, като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества;
- земеделските стопани и тютюнопроизводители, регистрирани по съответния ред.
Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, а по свой избор могат да бъдат осигурени и за общо заболяване и майчинство. Това означава, че те нямат право на обезщетение за безработица, а на болничен имат право ако се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
В случай, че не се осигуряват за общо заболяване и майчинство, но имат здравословен проблем и се наложи да се лекуват за известен период, то този период те трябва или да си прекъснат осигуряването, или да си платят пълния размер на вноската.